Пазарът на недвижими имоти в България отбеляза рекордна 2024 г. и продължава да расте, подхранван от очакванията около влизането на страната в еврозоната. Броят на сделките с жилища през миналата година достигна 94 840, оценявани на почти 11.5 млрд. лева, което е най-високото ниво от 2017 г. насам. Това беше съчетано с двуцифрен ръст на цените на годишна база (18.3% през октомври – декември) – най-високият в ЕС. Обемът на ипотечните кредити, както и делът им от покупко-продажбите в големите градове (три четвърти за София) също бяха рекордни.
За всичко това има обективни икономически предпоставки. Базисната е ръстът на официалните доходи – догонващи нивата в ЕС, а и на неофициалните. Заедно с ниските нива на безработица те правят хората спокойни да харчат спестяванията си и да теглят кредити. Кредитите пък са благоприятствани от дългия период на исторически ниски лихви и достъпността на този процес. “При все нарастващите цени на жилищните имоти тези два фактора генерират устойчив оптимизъм сред купувачите. Пазарът възприема това като сигнал за продължаващ растеж на стойността на активите, което допълнително насърчава търсенето и води до положителен цикъл на кредитиране и инвестиции в недвижими имоти”, обяснява спиралата Мирослав Владимиров, член на СД на “ЕРА България” и преподавател в Икономическия университет във Варна.
Влияят обаче и субективните страхове. Най-вече че очакваното влизане на страната в еврозоната – този път от началото на 2026 г., ще промени някак имотния пазар, най-вече в посока покачване на цените. Това събитие се очаква отдавна и е фактор за пазара поне от 2022 г. Купувачите бързат да купуват, движени от страхове, че жилищата ще станат недостъпни. Продавачите на т.нар. вторичен пазар (от собственик) задържат продажбите, за да не се излъжат. А строителните предприемачи са амбицирани да се възползват от еуфорията на потребителите и недостига на предлагане на вторичния пазар. Но и умело управляват риска от свръхпредлагане – пласират част от жилищата на инвестиционни купувачи, с което отлагат излизането им на пазара за крайни клиенти, и задържат част за себе си с цел последващи продажби или пасивни доходи от отдаване под наем. Търсенето надхвърля предлагането и цените хвърчат.
Какво ще стане след приемането на еврото ?
Предполага се, че пазарният огън допълнително се разгаря от един слабо изследван феномен с неясни размери – кешовите пари от сивата икономика, която според външни изследвания за България достига 35% от БВП – рекордно ниво за ЕС. Опитът тези капитали да бъдат скрити в имоти е фактор и при строителството на жилища, и при покупките им.
Какво ще се случи на пазара през 2025 г. зависи от динамиката на същите фактори, а и от геополитическите и политическите събития като форсмажор. Голямата пазарна интрига сега е дали покупките с цел пране на пари ще компенсират спада на сделките за собствено ползване, очакван заради прекомерния ръст на цените. Смята се, че точно сивата икономика ще даде сериозен тласък на покупките (и цените) до края на годината.
Прочетете цялата статия тук:
Жилищният пазар в България чупи рекорди в навечерието на еврозоната.
Източник: КАПИТАЛ
